Emilia - İstoria

Те се качват в различни коли
Тя не плаче, а той си мълчи
Малко време откраднаха пак
Всичко започна така между нас
Много книги започват така
Никой няма да пише за нас
Преживяхме война в любовта
Бяхме жертви, но тук сме сега.

Бяхме с други, ранихме и тях
Аз те лъгах и честна не бях.
Ти си тръгна от много жени
Бяхме тайни и чужди дори Колко стаи си спомнят за нас
Колко чаши са празни от нас
Имаш белег – направих го аз
Исках нещо от мен да ти дам.

Бяхме болни, и бяхме сами,
аз се криех,ревнуваше ти.
Никой няма да пише за нас
никой няма да вярва в това.
Имах сили,но не свобода,
беше влюбен,но тръгваше пак.
Всяка вечер миришех на теб,
както тази,но днес си до мен.