Teзи черни очи като въглени
на парчета сега ме разбиват,
а ръцете където са тръгнали
стигат докрай и пак ме събират.
Не, не, не не спирай !
Всичко в мене провокирай,
искам като те погледна
да незнам какво ще следва.
Не, не, не не спирай !
С любовта си ме напирай,
от любов да съм пияна
и без дъх да остана.
Без морал е сърцето в любовта
и не гледа кого наранява.
Няма съвест и никакви правила
взема любов и пак я раздава.