1. Щом съдбата те настигне
и ръка над тебе вдигне
в този ден какво е самота ще узнаеш!
Ще мълвиш без глас останал,
ще мълвиш, че друг си станал!
Късно е отдавна вече, късно е да се кажеш!
Пр. Не ме е грижа с теб какво ще стане
и душата пак не ще се хване,
че твойте думи вече са излишни,
късно е за чувствата предишни!
2. Щом покрие те луната
със воала на тъгата
болката за цяла вечност ти ще прегръщаш!
И дори да ме мразиш
споменът ще запазиш!
Как боли, когато бавно споменът се завърне!
Пр.:... & х2